Facebook

Copyright 2021 Адвокат Кръстева.
Всички права запазени.

10:00 - 17:00

Понеделник - Петък

0887 960 312

Уговори консултация

Facebook

Search
Menu

ЗАЩИТА ПРИ НАЛИЧИЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ

Адвокат Кръстева > Полезно  > ЗАЩИТА ПРИ НАЛИЧИЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ

ЗАЩИТА ПРИ НАЛИЧИЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ

Домашното насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Легалната дефиниция е дадена в чл.2 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Защита може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: 

1. съпруг или бивш съпруг; 

2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; 

3. лице, от което има дете; 

4. възходящ; 

5. низходящ; 

6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; 

7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително; 

8. настойник, попечител или приемен родител;

9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство; 

10.лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

В случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита. Също така, когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи. По искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие.

Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок от 24 часа от получаването на молбата.

Молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие от:  

1.пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение; 

2.брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице; настойника или попечителя на пострадалото лице; 

3.директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

Производството е по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение. Правото да се сезира съдът с искане за администриране на гражданските правоотношения не се преклудира при произнасянето на съда и страните могат отново да се обърнат към него с искане да определи ред и начин на упражняване на материалните им отношения.

Страни в производството са молителят и лицето, за което се твърди, че е извършило домашно насилие. Провежда се открито съдебно заседание, като страните представят доказателства. Доказателства могат да се събират и служебно от съда. Заповед за защита може да се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие.

Всеки акт на домашно насилие, при подадена молба за защита от съда, следва да бъде санкциониран като се наложи поне една от мерките предвидени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Разпоредбата позволява вземане на редица мерки за защита от домашното насилие, с оглед съобразяването им с особеностите на всеки отделен случай, като член 16, ал. 1 от ЗЗДН дава възможност за вземане на повече от една мерки, съобразявайки се и с интензитета на извършения акт на насилие. Тъй като всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно естество, интензивност и последици, и законът предвижда различни мерки за защита и всяка мярка следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест, продължителност и последици. При избора на мярката, съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителя. Целта на защитата по ЗЗДН е да се преустанови посегателството срещу молителя.

При определяне на защитната мярка, съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице. По отношение на един акт на домашно насилие, след влизане в сила на заповедта за защита, не могат да се налагат други мерки, освен посочените в заповедта. Отговорността за домашно насилие, предвидена в закона, е отделен вид отговорност, която не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност.

Мерките за защита от домашното насилие са: 

 задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; 

 отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда; 

забрана на извършителя да приближава пострадалото лице жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда; 

временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето; 

задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми; 

насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

Следователно, домашно насилие може да бъде установено само при едновременното наличие на две предпоставки: на първо място – осъществен от съответното лице противоправен и насилствен акт в някоя от формите, описани в ЗЗДН, насочен спрямо друго лице и установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място – наличие между тези лица на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в закона.

Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение. Полицейските органи следят за изпълнението й, когато с нея е наложена една от следните мерки: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище; забрана на извършителя да приближава пострадалото лице жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице. При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

1 Comment

  • Mark
    Отговор септември 5, 2022 at 2:59 pm

    Thanks for your blog, nice to read. Do not stop.

Leave a Comment