Непозволено увреждане
Какво представлява непозволено увреждане и как да се защитим
Общата правна норма, която забранява засягането на блага, предмет на чужди абсолютни права, е формулирана в чл. 45, ал.1 ЗЗД. Засягането на благо се свързва с нарушението на общата забрана да не се вреди другиму. Но не всяко причиняване на вреди е противоправно. Най – типични примери за правомерно увреждане са: неизбежна отбрана, крайна необходимост.
Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.
Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки, който е причинил виновно вреди на другиго, е длъжен да ги поправи. За да възникне обаче основание за обезщетение при причиняване на вреди, е необходимо вредата да е резултат от противоправно и виновно поведение. Поведението е противоправно не само при нарушение на изрични законни разпоредби, но и на правилата на морала. Причинителят на вредите отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото виновно поведение. За вредите, които не са в такава причинна връзка, той не може да бъде държан отговорен.
Деяние, което е извършено при условията на неизбежна отбрана – чл. 12, ал. 1 НК, е правомерно, затова за причинените от него вреди нападнатият не носи гражданска отговорност – чл. 46 ЗЗД. При деянията, извършени при превишаване пределите на неизбежната отбрана, независимо дали деянието е наказуемо, или не, за причинените другиму вреди той носи гражданска отговорност. При определяне размера на вредите обаче следва да се отчете поведението на пострадалия, допринесло за настъпването на резултата – чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Не се носи гражданска отговорност за превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако деянието е случайно. Тук няма вина, а тя е предпоставка и за гражданската отговорност при непозволено увреждане. Лицето, което е причинило вреди другиму при крайна необходимост, дължи обезщетение за тях, макар и деянието му да не е общественоопасно. Обезщетение за вреди, причинени при крайна необходимост, се дължи от причинителя на това състояние или от собственика на вещта, ако то е произлязло от нея, съответно от лицето, под чийто надзор тя се намира. В останалите случаи поправянето на вредите се възлага на този, чиито по – ценни блага са спасени при извършване на деянието.
Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него. За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.
Малолетните са неспособни по смисъла на чл.47 ЗЗД и не отговарят за непозволено увреждане. Непълнолетните отговарят за непозволено увреждане, освен когато се окаже, че не разбират свойството и значението на онова, което извършват, или не могат да ръководят постъпките си. В чл. 47, ал. 2 ЗЗД, макар и да се говори за отговорност за вредите, причинени от неспособния, всъщност упражняващият надзор над неспособния отговаря само доколкото вредоносният резултат е в причинна връзка с виновното поведение на упражняващия надзора, изразено в неположени грижи за предотвратяване на вредоносния резултат. Родителите и осиновителите, които упражняват родителски права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него. Тия лица не отговарят, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Родителите, осиновителите, настойниците и другите лица, които са задължени да упражняват надзор над неспособни да разбират или ръководят постъпките си, отговарят лично за причинените от недееспособните вреди.
Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършеното на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражение, че не са виновни в подбора на лицето, и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.3. Държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Присъдата на наказателния съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца е задължителна и за гражданския съд, който разглежда иска по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на вредите от същото деяние. Отговорният по чл. 49 ЗЗД не може да бъде осъден да заплати на увредения обезщетение по-голямо от онова, за което е осъден причинителят на вредите. Той може да възразява, че действителният размер на вредите е по-малък от онзи, за който е осъден причинителят, освен когато размерът на вредите е елемент от фактическия състав на престъплението, за което е осъден причинителят.6. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за себе си и за своите деяния. Този принцип е без отклонения относно наказателната отговорност. Що се отнася до гражданската отговорност, по общо правило всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45 ЗЗД). Но законът допуска отклонение от това правило: този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа (чл. 49 ЗЗД). Отговорността по чл. 49 ЗЗД по своята правна същност е различна от договорната и деликатната отговорност.Тази отговорност е такава за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. В този случай лицето, което възлага на друго лице някаква работа, не върши нищо непозволено. Има се предвид възлагане на работа, позволена от закона. Ако се възлага нещо непозволено от закона, тогава възлагащият би бил съучастник с прекия извършител и отговорността би имала правното си основание в чл. 45, във връзка с чл. 53 ЗЗД, а не в чл. 49 от същия закон. А щом чл. 49 ЗЗД има предвид възлагане на друго лице „някаква работа“, която е позволена от закона, в такъв случай този, който е възложил работата, не е извършил нещо противоправно и виновно. Следователно това, което той е извършил – възлагането на друго лице някаква работа, не е граждански деликт и не може да се търси вина у възлагащия работата. Това становище намира опора в разпоредбата на чл. 54 ЗЗД, според която лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. Ако отговорността на лицето, което е възложило работата, се обслужваше от неговата вина, тогава такъв иск ще е недопустим като противоречащ на общия принцип (чл. 45 и 53 ЗЗД).
Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Съгласно чл. 53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Тази тяхна солидарна отговорност обаче е пред увреденото лице. Този, който е платил на основание чл. 49 ЗЗД, не става с това пострадал по смисъла на чл. 53 ЗЗД, поради което и задължението на причинителите на вредите, за които той е платил, не става солидарно. От това следва, че този, който е заплатил вредите на основание чл. 49 ЗЗД, може да търси от всеки причинител само припадащата му се част съобразно степента на съпричиняването.
За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самия той, тогава отговорността за този, който е възложил работата, е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане. Възможни са и случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или когато тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД.2. Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 50 ЗЗД. Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата, се освобождават от отговорност за причинените от нея вреди, когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителна вина на пострадалия. Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата, не отговарят за вредите, причинени с нея по изключителна вина на трето лице. Лицето, под чийто надзор се намира вещта, не може да противопостави на увредения възражението, че вредата е резултат на недостатъци на вещта, за които отговаря собственикът. Обезщетение за вреди, причинени при крайна необходимост, се дължи от собственика на вещта, ако то е произлязло от нея, съответно от лицето, под чийто надзор тя се намира.
В тази хипотеза отговорност носят и стопаните на животни, които са причинили вреди – за ангажиране на безвиновна отговорност като собственик на животно и присъждане на обезщетение за вреди, произлезли от това животно. Съгласно нормата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно нормата на чл.50 от ЗЗД, за вреди, причинени от животно, отговарят солидарно собственикът на животното и лицето, под чийто надзор то се намира.
Следва да се отбележи, че една такава отговорност е безвиновна, и за нейното наличие е достатъчен фактът на нападението, за да се обуслови същата от страна на собственика.
Вземанията от непозволено увреждане се погасяват в петгодишен срок, който започва да тече от увреждането или от откриване на дееца, или отговарящия за вредоносното деяние.
Казус от кантората:
Лице е нападнато от куче, собственост на Х, като вследствие от нападението търпи вреди – имуществени (за лекарства и лечение) и неимуществени вреди (понесени в следствие на настъпилото увреждане на здравето му, изразяващи се най-общо във физически болки, психически и емоционални страдания). При установяване на увреждането, собствеността на животното, както и вредите, съдът присъжда обезщетение на клиента, като обезщетението за неимуществени вреди се присъжда по справедливост от съда.
По отношение на безстопанствените животни, отговорност за тях носи общината. Безстопанствените кучета са под надзора на общините. Общините носят отговорност за вреди, причинени от безстопанствени животни, за които именно те полагат грижи и осъществяват надзор.
консултация с опитен адвокат ☎️ 0887 960 312 Адвокат в гр. Пловдив