Заповедното производство е уредено в Глава тридесет и седма от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представлява формално, незадължително производство пред съда, което по опростен начин дава възможност кредиторът да събере свое вземане, когато то е безспорно, чрез снабдяване със съдебно изпълнително основание.
Производството започва със заявление по образец, което кредиторът подава пред районния съд по постоянния си адрес на длъжника. Съдът проверява редовността на заявлението като преценява дали формата и съдържанието му отговарят на установените в закона изисквания. Съгласно чл. 410 от ГПК заявлението съдържа искане за издаване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист, а чл. 417 от ГПК включва издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Съгласно чл. 410 от ГПК Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение: за вземания за парични суми до 25 хил. лева или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд; за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
Съдът, когато уважи заявлението, издава заповед за изпълнение само въз основа на твърдението на кредитора. Препис от заповедта се връчва на длъжника. Тя съдържа и покана до длъжника да изпълни задължението си в едномесечен срок от връчването на заповедта. В посочения срок той може писмено да възрази срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея като не е необходимо да обосновава възражението. Ако длъжникът не подаде възражение в указания от закона срок, въз основа на заповедта се издава изпълнителен лист в полза на кредитора. Ако длъжникът възрази, след подаване на искова молба от заявителя, новообразуваното дело вече става исково, тъй като съществуването на задължението е оспорено.
При заповедното производство по чл. 417 от ГПК заповедта за изпълнение се издава въз основа на документ като сумата на вземанията е без значение. Кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта, се връчва на длъжника от съдебния изпълнител. Длъжникът има възможността да обжалва с частна жалба разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, в едномесечен срок от връчване на заповедта като жалбата се подава заедно с възражението срещу заповедта. Възражението не спира принудителното изпълнение освен в предвидени от закона случаи. ГПК дава възможност на длъжника да защити правата си, в случаите когато е бил лишен от възможност да оспори вземането. При наличие на установените законови предпоставки, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист (чл. 423 от ГПК). Освен това, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, длъжникът може да предяви иск за оспорване на вземането.
В областта на заповедното производство адвокатската кантора предлага следните услуги:
- изготвяне на съдебни книжа при депозиране на заявления за издаване на заповеди за изпълнение, процесуално представителство в заповедното производство и снабдяване с изпълнителен лист;
- изготвяне и депозиране на възражения от длъжника срещу издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 или чл. 417 ГПК.
