Разводът обикновено е труден и емоционален процес. Освен напрежението по време на брака, довело до дълбокото му и непоправимо разстройство, обикновено възникват различни правни въпроси и конфликти, които трябва да бъдат разрешени, а самата процедура включва преклузивни срокове, специфични основания и реквизити на исковете, за които е най-добре предварително да потърсите правна консултация от бракоразводен адвокат в Пловдив.
Не бива да рискувате да се справяте сами, когато бъдещата ви финансова сигурност или отношенията с децата ви може да са застрашени. Дори двамата съпрузи да са единодушни по ключовите условия за имуществото и упражняването на родителските права след развода, квалифицираният юрист ще се погрижи за исковата молба или отговора на вече подадена такава.
Спазване на срокове, излагане на факти, ясна аргументация – за всичко това може да разчитате на добрия бракоразводен адвокат. В такъв деликатен момент той ще се се увери процесът да протече бързо, безпроблемно и коректно, защитавайки вашите интереси и тези на децата в най-пълна степен.
Още една голяма полза е процесуалното представителство по време на самото заседание, снабдяване с необходимите преписи и воденето на преговори с насрещната страна и/или нейния пълномощник.
Всеки един от съпрузите може да иска развод, когато според него бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и другият съпруг не е съгласен бракът да се прекрати по взаимно съгласие. С иска за развод задължително се предявяват и разглеждат:
Други важни особености на този способ за разтрогване на брака, са, че съдът разглежда молбата в няколко заседания, може да изслушва свидетели, да назначава експертизи по искане на страните и обикновено се обсъждат фактори като изневяра, лошо отношение, несъвместимост и т.н.
При исковия ред съдът може да се произнесе дали и кой от съпрузите е виновен за разпадането на брака, а това ще повлияе на решенията за родителските права, издръжката и ползването на общо имущество. Именно по тези причини е необходимо да ангажирате опитен бракоразводен адвокат, който да представя вашите аргументи и да оборва претенциите на насрещната страна, гарантирайки си справедливо произнасяне.
Разводът по взаимно съгласие е процедура, при която двамата съпрузи се съгласяват да прекратят брака си доброволно и без съдебен спор. В България този тип развод е регламентиран от Семейния кодекс и има за цел да улесни процеса, като изисква минимално съдебно вмешателство. Съпрузите следва да подадат в Районния съд молбата, придружена от предварително изготвено споразумение, в което са уредени всички въпроси, посочени като задължителни от закона а останалите – по тяхна преценка.
Колкото и облекчена да е процедурата, тя изисква задълбочени юридически познания, опит и такт в комуникацията със страните. Свържете се с мен, ако търсите доверен бракоразводен адвокат в Пловдив, който да гарантира защитата на вашите интереси, обезпечавайки желаното от вас съдебно решение.
Тези права са привилегия и отговорност. Родителите имат ангажимента и радостта да полагат грижи, да възпитават и издържат своите деца заедно, но при развод или раздяла, въпросът за родителските права става особено важен, тъй като съдът трябва да реши как те ще бъдат разпределени между двамата родители чисто финансово и във времето, за да се осигури най-доброто за децата.
Дали ще са еднолични или споделени, зависи от възможностите и желанието на всеки родител да се грижи за децата/детето, средата, в която то би живяло, неговите нужди, желания и връзка с всеки от родителите (ако е достатъчно голямо, за да изрази мнение, те ще бъдат представени пред съда).
Дори когато родителските права са предоставени на единия родител, по настояване на бракоразводен адвокат може да се постанови режим на лични контакти за другия родител, бабата и дядото. Това може да включва определени дни от седмицата, почивни дни, ваканции и празници. Те подлежат на принудително изпълнение, ако другият родител откаже съдействие за осъществяването им.
Издръжката при развод е финансово задължение, което единият родител има към детето или бившия съпруг след разтрогването на брака. Основната цел на издръжката е да се определи нейния справедлив размер, за да осигури адекватни условия за живот, но и за да поддържа стандарта, на който лицето е свикнало и от които се нуждае.
Съдът изчислява размера на издръжката, като взема предвид нуждите на детето (възраст, образование, здравословно състояние и др.) и финансовите възможности на родителите. Обикновено издръжката е на-малко 1/4 от минималната работна заплата, но може да бъде по-висока, в зависимост от нуждите на детето и доходите на родителя.
Ако обаче обстоятелствата се променят значително, размерът на издръжката може да бъде преразгледан от съда по искане на който и да е от родителите (за препоръчване, след консултация с бракоразводен адвокат).
Докато издръжката за дете е законово задължение на родителя, който не живее постоянно с детето, независимо дали другият родител се нуждае от финансова помощ, издръжката на бивш съпруг се предоставя само ако той/тя е останал в по-неблагоприятно финансово положение след развода, лишил се е от кариерата/образованието си, за да се грижи за дома и децата и т.н.
Издръжката за бивш съпруг може да бъде временна или постоянна, да се изплаща месечно или да бъде уредена и като еднократна сума.
Издръжката за дете, от друга страна, се изплаща ежемесечно до навършване на пълнолетие или завършване на образованието на детето, ако то продължи да учи редовно след 18-годишна възраст.
Разходите за дело по развод зависят от няколко фактора, включително вида на развода (по взаимно съгласие или по исков ред). Разходите обикновено се дължат от страната, която бъде призната за виновна за разтрогването на брака, но ако подобен въпрос не се изследва от съда, той може да реши, че определени разходи (например хонорар за бракоразводен адвокат) трябва да бъдат покрити от едната или другата страна.
Още с подаване на молба за развод в съда, се дължи държавна такса за нейното администриране. В крайна сметка един развод по взаимно съгласие ще излезе много по-евтино в сравнение с развода по исков ред, където ще имате разходи за експертни заключения, по-високи такси и т.н.
Мъжът и жената при сключване на брака могат да избират имущественобрачен режим, на който да подчиняват отношенията си. Той може да бъде режим на общност, разделност или да сключат брачен договор. Това има значение за придобитите по време на брака движими и недвижими вещи, като в никакъв случай не бива да се тълкува като „предварителни мерки при развод“, а като практичен начин двамата съпрузи да внесат яснота в отношенията помежду си, пред трети лица и данъчните органи.
Брачните договори и приложимият законов режим се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията, като той може да бъде променен, да се сключи или прекрати вече сключеният договор, без да се разтрогва бракът.
В случай, че страните не изберат режим на своите отношения, се прилага режима на съпружеската имуществена общност. Тук се предполага съвместен принос и от двамата съпрузи за придобиването на всички вещни права до доказване на противното. Този принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството и винаги може да се оспори по съдебен ред.
Извън това число обаче остават придобитото по наследство и по дарение, движимите вещи които служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия, занаят и търговска дейност.
По друг начин стоят нещата, ако съпрузите са избрали Режим на разделност на имуществените отношения. При него правата, придобити на името на един от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание. Дори и тогава обаче стои на дневен ред правото на другия съпруг да получи част от стойността им при прекратяване на брака, ако е допринесъл с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа в домакинството или по друг начин. Тези претенции се предявяват и оспорват по исков ред.
Третият възможен режим на имуществени отношения е договорният режим, регламентиран в Раздел IV от Семейния кодекс. Той не просто регулира въпросите за придобиваното в течение на брака имущество, но може да:
Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите, като има редица особености, за които е силно препоръчително да ползвате услугите на адвокат.
За да може непълнолетен да напусне страната, трябва да е налице съгласие, дадено от двамата му родители. Когато такова съгласие липсва от страна на един от тях е необходимо да се води съдебно производство пред Районния съд. В тази ситуация се налага съдът да се намеси в гражданскоправните отношения на субектите, като вземе решение вместо родителя, който отказва да даде разрешението си, за пътуване на непълнолетен в чужбина.
Синдромът на родителското отчуждение е психо-социален феномен, при който едно дете отхвърля своята майка или баща (обикновено след развод или раздяла). Този синдром е свързан с отрицателни влияния от единия родител, който може да внушава негативни чувства у детето към другия. Така се получава отказ от контакт, неправдоподобни обвинения, съпричатсност с манипулиращия родител. Това би могло да прерастне в сериозен проблем с дългосрочни последици за психическото здраве на детето и социалните му отношения.
Домашното насилие обхваща физическо, емоционално, психическо, сексуално или икономическо насилие, упражнявано от един партньор спрямо другия, или от член на семейството. То може да включва и заплахи, контрол, следене и тормоз. Независимо какви фактори са причините (личностни, социални/икономически или културни и религиозни), важно е жертвите на домашно насилие да потърсят фактическа и правна помощ.