Недействителност на договор

Недействителност на договор означава, че договорът няма правно действие или сила.

Недействителност в правото означава, че дадено правно действие или правен акт (например договор) не поражда правни последици. Недействителността показва, че актът или действието не съществуват в правния мир или не могат да произведат желаните от страните правни ефекти.

Тя може да бъде разделена на два основни вида:

1. Нищожност (абсолютна недействителност)
   Договорът се счита за нищожен от самото начало и няма правни последици.    Причини за нищожност могат да бъдат:

   Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
   Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

2. Унищожаемост (относителна недействителност)
   Договорът е действителен, но може да бъде унищожен при искане от заинтересована страна. Причини за унищожаемост могат да бъдат:

   • Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.

При унищожаемостта договорът поражда действие до момента на обявяването му за унищожен от съда, докато при нищожността договорът никога не е имал действие

Разликата между нищожност и унищожаемост е в това, че нищожният акт никога не е пораждал правно действие, докато унищожаемият акт поражда правни последици до момента на обявяването му за унищожен.

1. Обявяване на нищожност

• Нищожността е абсолютна недействителност, която възниква по право от момента на сключване на договора.
• За да се защити правото на засегнатата страна или да се установи правната ситуация, може да се подаде иск за констатиране на нищожност.
• Съдът само констатира, че договорът е нищожен, без да е необходимо специално „обявяване“.

2. Обявяване на унищожаемост

• Унищожаемостта изисква активно действие от страна на заинтересованото лице, което трябва да подаде иск в съда.
• Съдът с решение обявява договора за унищожен.
• След обявяването договорът се счита за недействителен от момента на подаване на иска или със задна дата (ex tunc), в зависимост от случая.
• Унищожаемостта се прилага при договори, сключени при грешка, измама, заплашване или при недееспособност на страна.

• При нищожност: Всяка заинтересована страна може да се позове на нея по всяко време, няма давност.
• При унищожаемост: Има срок за подаване на иска