Обида и клевета

Обида и клевета са престъпления против честта, достойнството и доброто име на личността. Уредени са в Глава ІІ от Особената част на Наказателния кодекс на Република България. Те засягат обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на визираните нематериални блага.

Обидата представлява резултатно престъпление и то е довършено, когато унизителните за честта и достойнтството на пострадалия думи са извършени в негово присъствие, но също така е възможно да бъдат възприети от него и неприсъствено, когато той ги чуе, прочете или види, след разпространението им чрез печатно произведение или по друг начин.  Изпълнителното деяние на обидата може да се извърши чрез думи или чрез действия.За да е налице обида, е необходимо обидният израз да е бил чут и възприет като такъв от пострадалия.Може да има обида и тогава, когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и телевизията, види обидните действия по телевизията, прочете обидните действия от изпратено до него писмо и др.  Формата на вината е умисъл- пряк или евентуален. При обидата е уреден и институтът на реторсията, т.е. създадена е възможност, когато пострадалият отвърне веднага с обида на дееца, съдът да освободи и двамата от наказателна отговорност.

Съдебната практика е категорична, че за състава на престъплението клевета е необходимо да са налице следните обстоятелства: 1) разгласяване на позорни обстоятелства, включително приписване на престъпление за друго лице; 2) обстоятелствата трябва да са лъжливи (неистински) и 3) позорящият другиго характер на разпространените обстоятелства. Престъплението  може да бъде осъществено единствено и само при форма на вината „умисъл“, като извършителят му трябва да съзнава неистинността на разгласените обстоятелства, това, че те са позорни и да цели или допуска узнаването им. Съгласно практиката на върховните съдилища ако разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление е истина, то извършеното деяние ще бъде несъставомерно и деецът няма да бъде наказан. За да бъде налице публична клевета, необходимо е да бъде нанесена на общодостъпно място, където да е имало повече лица, които биха могли да възприемат значението на извършеното.Клеветата  е престъпление, при което деецът разпространява, т.е. довежда до знанието на поне още едно лице извън себе си, на позорящи другиго обстоятелства, отнасящи се включително до извършено престъпление. За съставомерността на деянието от обективна страна е без значение, дали позорящите обстоятелства са възприети от дееца непосредствено като очевидец или са му станали известни от трето лице, дали са стигнали до знанието му като слух или като изразено от някого съмнение. Необходимо е тези обстоятелства да са позорящи, петнящи честта и доброто име на този, за когото се отнасят, да са станали достояние на поне още един човек освен разпространителя и да са неистинни. Институтът на реторсията не може да намери приложение по отношение на клеветата.