СЪСОБСТВЕНОСТ

При съсобствеността всеки съсобственик има отделно право на собственост върху цялата вещ, но упражняването на това право е ограничено от конкуренцията на правата на другите съсобственици върху същата вещ. По принцип всяка съсобственост може да бъде прекратена чрез делба. Този иск винаги има за предмет ликвидирането на една съсобственост, при която всеки един от съделителите има определена част дял от общото имущество.
При наличие на съсобственост, независимо въз основа на какъв юридически факт, или факти е възникнала, отношенията между съсобствениците се уреждат по правилата, предвидени в чл. 30-32 ЗС . Частите на съсобствениците се считат за равни до доказване на противното- т.е. законът не допуска наличие на неяснота досежно точния размер на участието на отделните съсобственици в общността, и доколкото не е установено друго, в сила е презумпцията за равенство на дяловете.
Всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Понятието „ползи на общата вещ“ включва съответните квоти от естествените и граждански плодове, които тя дава, както и увеличенията в нейната стойност, дължащи се на извършени подобрения. Всеки от съсобствениците има право на дял от ползите /доходите/ , получени от общата вещ. Ако съсобственик получава доходи от общия имот, като го ползва не лично, а отдавайки възмездно ползването другиму, всеки друг съсобственик може да иска от него получаване на припадащата му се част от тези доходи.Под „тежести” се разбират направените разноски за общата вещ, които се разделят на три вида: необходими, обикновени и полезни. Под необходими разноски се има предвид направените за запазване,поддържане и поправяне на общата вещ, без които тя би погинала или състоянието й би се влошило. Обикновени са разноските свързани с текущото поддържане на имота. Могат да се търсят само действително заплатените разноски в размер, в който са направени. Полезните разноски са направените за подобрението на вещта, в резултат на което се е увеличила стойността й. Когато съсобственик извършва подобрения в качеството си на владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, нещата ще се уредят при условията на чл. 30, ал. 3 от ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици. Ако липсва съгласие на останалите съсобственици по правилата на водене на чужда работа без пълномощие чл. 60 и сл. ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили- по правилата на чл. 59 от ЗЗД, с което те са се обогатили до размера на обедняването.

Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
 Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.
Принципният подход на върховните съдии е, че когато съсобствеността касае вещ, с която могат да се ползват всички съсобственици, се търси начин ползването да се разпредели. Право да направи такова разпределение е мнозинството от съсобствениците, т. е. притежателите на повече от половината от общата вещ. При невъзможност да се образува мнозинство, съдът извършва разпределението. Според ВКС при промяна в обстоятелствата всеки от съсобствениците може да инициира ново производство .Когато съсобствениците са разпределили реалното ползване на общия имот с договор помежду си, този договор ги обвързва докато трае съсобствеността, но може да бъде изменен от тях във всеки момент по взаимно съгласие. Ако такова съгласие не може да се постигне, съсобствениците могат да искат от съда да преуреди по реда на  уговореното разпределение, ако са се променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато споразумението. Съществени са обстоятелствата, свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ /ново строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на съсобствения имот в резултат на регулационни изменения и т.н. /.
Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.Ако декларацията по посочена в предходното изречение е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
Непредставянето от страна на съсобственик пред нотариус на писмени доказателства, че преди да продаде съсобствения имот, е предложил на другия съсобственик да купи тази част при същите условия и писмена декларация, че последният не е приел това предложение, не прави извършената продажба нищожна, а само дава право на заинтересования съсобственик да изкупи тази част.
Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.Искът за делба не се погасява с давност.