Прекратяване на изпълнително дело поради пасивното поведение на взискателя
В чл. 433, ал.1 от ГПК са предвидени основания за прекратяване на изпълнителното дело, като в т.8 е посочено, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В случаите когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в двугодишен срок, изпълнителното производство се прекратява с постановление на съдебния изпълнител, след като взискателят проявява пасивност, бездействие по отношение на търсеното вземане.
С неизвършването на изпълнителни действия по искане на взискателя за определен срок законодателят презюмира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение, предвид което и с чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се приема прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, като актът на съдебния изпълнител има единствено констативно значение. Това прекратяване не означава отпадане на материалното притезание на взискателя, поради което няма пречка изпълнителното производство да бъде възобновено. Ако обаче вземането е погасено по давност, същото не е годно за принудително изпълнение.
Погасителната давност е институт на гражданското право, като по своя правен характер представлява период от време, през който кредиторът, имащ право да иска принудителното реализиране на своето вземане, е бездействал, като позоваването на изтеклата давност има за резултат невъзможност вземането да се реализира по принудителен път. Институтът не се прилага служебно от съда и от компетентните органи, а е необходимо изричното позоваване от заинтересованата страна. Това позоваване може да се реализира чрез иск или възражение. Съгласно Закона за задъженията и договорите, давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, като предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, води до прекъсване на давността. В т. 10 от ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса кои действия прекъсват давността, респективно кои действия не са изпълнителни и не са от естество да прекъснат давността. От тази гледна точка в цитираното Тълкувателно решение изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и др.
За да се прецени, дали задължението е погасено по давност, следва да се направи задълбочено проучване на конкретното изпълнително дело.
В случаите, когато са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело, а съдебният изпълнител отказва да го прекрати, законодателят е предвидил възможност за длъжника да обжалва отказа му.
Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от деня на съобщението. В тридневен срок, считано от получаване на жалбата, съдебният изпълнител изпраща за връчване препис на другата страна. Страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичането на този срок съдебният изпълнител изпраща на окръжния съд жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага мотиви по обжалваните действия. Съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване.
