Предварителен договор
Предварителният договор е уреден в чл. 19 ЗЗД. Основното задължение на всяка от страните е да сключи окончателен договор. Предварителен договор обикновено се сключва, когато по една или друга причина към съответния момент не може да се сключи окончателният договор. Възможно е за сключването на окончателния договор да е необходима допълнителна подготовка, но с подписването на предварителен договор страните се обезпечават, че никоя от тях няма да се откаже от сключването на окончателния. Поради това предварителният договор следва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.
Предварителният договор няма законово определена форма за неговото сключване. Все пак той следва да бъде сключен във формата, която е необходима за окончателния. Ако предварителният договор е за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма. Не съществува пречка договорът да бъде сключен и в по-тежка форма – писмена с нотариална заверка на подписите.
Основни характеристики на предварителния договор:
-
Цел: Предварителният договор цели да подготви сключването на бъдещия основен договор. Той съдържа основните условия, по които ще бъде сключен окончателният договор, като цена, срокове, условия и други важни детайли.
-
Задължения на страните: Когато предварителен договор бъде сключен, страните се задължават да сключат основния договор в бъдеще. Ако някоя от страните не изпълни това си задължение, може да бъде санкционирана.
-
Форма: Предварителният договор може да бъде сключен в писмена форма, но за да бъде изпълним, той трябва да отговаря на изискванията на закона, които могат да се различават в зависимост от предмета на договора (например при сделки с недвижими имоти).
-
Съдържание: Предварителният договор трябва да съдържа всички основни елементи на бъдещия основен договор – основни условия, права и задължения на страните. Ако някой от тези елементи липсва, договорът може да се счита за невалиден.
-
Неустойка: В предварителния договор често се включва клаузи за неустойка, която може да бъде наложена на страната, която не изпълни задължението да сключи основния договор. Това осигурява допълнителен стимул за изпълнение на уговорките.
-
Срокове: Обикновено в предварителния договор се определя срок, в рамките на който ще се сключи основният договор. Ако този срок не бъде спазен, може да се анулира или променя.
Член 19 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) регулира предварителния договор и неговата валидност. Текстът на чл. 19 гласи:
Чл. 19. (1) Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма. (2) Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. (3) Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.
Този член има следните основни положения:
-
Уговорка на основните условия: В предварителния договор трябва да бъдат уговорени всички съществени условия за сключване на основния договор. Например, ако става въпрос за продажба на недвижим имот, трябва да се уговорят цена, срок за прехвърляне на имота, права и задължения на страните и други. Ако тези условия не са ясни или не са уговорени, предварителният договор може да се счита за невалиден.
-
Санкции при неизпълнение: Ако една от страните не изпълни задължението си да сключи основния договор, другата страна може да предяви иск за сключване на окончателния договор. Това гарантира, че страната, която е готова да изпълни условията на предварителния договор, може да защити своите интереси чрез съда.
консултация с опитен адвокат ☎️ 0887 960 312 Адвокат в гр. Пловдив