Реабилитация – как и кога
Съдебната реабилитация е процес, чрез който лице, което е било осъдено за престъпление, може да получи официално признание от съда, че вече не се счита за осъждано. Производството за реабилитация има за цел да заличи осъждането и да отмени за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. Целеният резултат се постига с определение, с което осъденият се реабилитира от съда. От този момент, при поискване от лицето следва да му бъде издавано „чисто“ свидетелство за съдимост.
Съдебната реабилитация е уредена в Наказателния кодекс (НК), като може да бъде:
1.Пълната реабилитация заличава окончателно и завинаги осъждането и освобождава от всички негови последици за определено престъпление, независимо от предвиденото в закон или указ.
2. Непълната реабилитация заличава осъждането и отменя за в бъдеще неговите последици, освен когато със закон не е предвидено друго.
В зависимост от това дали реабилитацията настъпва по силата на закона или е необходим нов съдебен акт се различават реабилитация по право и реабилитация с акт на съда.
Процедурата за съдебна реабилитация включва подаване на молба до компетентния съд, който разглежда случая и решава дали да уважи молбата. Съдът взема предвид поведението на лицето след изтърпяване на наказанието, както и други релевантни обстоятелства.
Производството за реабилитация започва по писмена молба на осъдения или на неговите наследници. Към молбата за реабилитация трябва да се приложат: препис от присъдата, а когато делото е унищожено – препис от бюлетина за съдимост, и доказателства, че са налице условията по чл. 87 от Наказателния кодекс. Тази норма посочва минимума от изискуемите предпоставки, при наличието на които е възможно да бъде уважена молбата за реабилитация.
Необходимо да се посочат и приложат към молбата доказателства за:
1. изминали три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание
2. в течение, на тези три години осъденият не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание ;
3.осъденият е имал добро поведение
4. възстановил е причинените с престъплението /ако то е било умишлено/ вреди или има уважителни причини, поради които не е възстановил причинените вреди.
Реабилитация не се допуска по отношение на осъдените за престъпления против мира и човечеството.
Когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено и наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК, или пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът и на това наказание. Като в този случай не е необходимо, освен изтичането на срока на наказанието да е изтекъл и друг тригодишен срок.
Ако е наложена глоба, тя трябва да е изплатена. Плащането на глобата е предпоставка и начален момент, от който започва да тече срока, след изтичането на който се допуска реабилитация.
За доказване на посочените по-горе обстоятелства могат да се приложат свидетелство за съдимост, разписка за възстановяване на вредите, удостоверение за липса на задължения, платежно нареждане за платена глоба, характеристика от работодател и др. Компетентният съд, който следва да разгледа молбата за реабилитация, е съдът, който е постановил присъдата като първа инстанция. Когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен е съдът, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки – съдът, който е постановил последната присъда.
Молбата се разглежда от съда в съдебно заседание с призоваване на молителя и прокурора, чието участие е задължително съгласно чл. 435 от НПК.
Ако имате конкретен въпрос относно процеса на съдебна реабилитация или искате да знаете какви са вашите права и задължения в тази връзка, препоръчително е да се консултирате с адвокат, специализиран в наказателното право.
консултация с опитен адвокат ☎️ 0887 960 312 Адвокат в гр. Пловдив