Дело за издръжка

Дело за издръжка

Делото за издръжка е съдебен процес, чрез който един родител или настойник може да поиска присъждане на издръжка за дете от другия родител. Това може да включва определяне на размера на издръжката, както и реда и начина на плащането ѝ.

Кога се завежда дело за издръжка?

Когато единият родител не изпълнява доброволно задължението си да осигурява финансова подкрепа за детето.

При развод или раздяла, ако родителите не могат да се споразумеят за издръжката.

Когато детето има нужда от допълнителна финансова подкрепа (например при влошено здравословно състояние).

Съгласно чл. 143 СК всеки родител е длъжен да осигурява условия на живот на своето дете съобразно своите възможности и материално състояние. В тези случаи издръжката се дължи независимо дали непълнолетните деца са работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество.

Как се завежда дело за издръжка?

Подготовка на исковата молба – Подава се искова молба в съответния районен съд.

Искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производството.

Как се определя размерът на издръжката?

– Според нуждите на детето (разходи за храна, дрехи, образование, здравеопазване и др.).

– Възможностите на родителя, който трябва да плаща.

Съгласно чл. 142 ал. 2 от СК, минималният размер на издръжката на дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната.

Ако осъденият ответникът не плаща издръжката, може да се поиска изпълнение чрез съдебен изпълнител, включително запор на заплата или имущество.

Ако пълнолетните деца учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от имуществото си, техните родители им дължат издръжка при условие, че могат да я дават без особени затруднения.

Невиновният за развода съпруг има право на издръжка. Тя се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, освен ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Съдът може да постанови издръжката да продължава да се дава, ако лицето, което я получава, е в особено тежко състояние, а задълженото лице може да я дава без особени затруднения. Правото на издръжка на бивш съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак.

Издръжката се плаща ежемесечно, като при забава се дължи законната лихва.

Съгласно чл. 147 СК отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен. Също така по чл. 148 СК не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка.

Издръжка за минало време може да се търси за най-много една година назад от предявяването на иска. 

При промяна на обстоятелствата на основание издръжката може да бъде прекратена или изменена.

В чл. 446 ГПК са изброени хипотезите на несеквестируемост на доходите, когато изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата. В тези случаи може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;

2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;

3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

Тези ограничения не се прилагат по отношение на издръжката с оглед защита на лицата, имащи право да получат издръжка.

Сумата за издръжка се удържа изцяло от доходите, а удръжките за другите задължения на длъжника и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всички негови доходи. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка. Въведена е и забрана за допускане на принудително изпълнение върху вземания за издръжка.

Когато по заведено изпълнително дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение, държавата изплаща присъдената издръжка на основание чл. 152 СК на ненавършил пълнолетие български гражданин.

Неизправният длъжник е задължен да възстанови платената от държавата издръжка заедно със законната лихва.

Държавата не изплаща издръжка, присъдена на бивш съпруг.